Няма заглавие този стих,
няма мелодия, звук и картинки.
Той е толкова празен и тих,
колкото са тихи белите снежинки.
В словата чувствата са заспали,
няма емоции, болка и страх.
Думите са се сякаш вковали,
всичко е само пепел и прах.
Няма фантазия и въображение,
няма смисъл и тема дори.
Всичко е само рима и вдъхновение
и въпреки това пак боли...