21.01.2009 г., 18:52

Няма заглавие

847 0 0

Не си ми длъжен за нищо,
не ти ми каза да те обичам.
От сърцето ми малко и свито
със страшна сила кръв блика.
Ти бе мой Идол и Бог,
ти бе моят копнеж за живот.
Когато видях те вчера със нея,
с милиони игли сякаш времето мене обстреля.
Отново спомени нахлуха в главата
и сивота превзе ми душата.
Исках в очите с надежда да погледна,
но усмивките ви чисти и светли
всякакви сили от мене отнеха.
И сега седя и си мисля,
защо в любовта така се получава -

един обича до полуда,

а друг с чувствата му се подиграва.

Желая ти всичко навред, но запомни -
животът ми няма вечно от теб да бъде превзет!
Исках да споделяш любовта ми,
исках да бъдеш истински с мене,
чаках дълго време,
молех за всяко нещо на колене.
Но щастие в очите ти не видях, а в моите винаги личеше.
Милиони пъти исках да попитам:
"Нима някога вярвал си във мене ?!"
Не,  не ми отговаряй! Мълчи!
Отдавна разделени сме аз и ти,
вече нищо не ми дължиш, а аз сили отново събрах
с нова любов по - силна от тази, която отмина.
Днес те няма в мечтите ми, не ти си моят Бог!
Има малко омраза в сърцето ми...

Все пак... нали и аз съм човек...

Желая ти всичко що душата ти иска
и нека тя не само опитва,
а наистина да стори така,
че от очите твои любов да блика!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грета Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...