Jan 21, 2009, 6:52 PM

Няма заглавие 

  Poetry » Love
662 0 0

Не си ми длъжен за нищо,
не ти ми каза да те обичам.
От сърцето ми малко и свито
със страшна сила кръв блика.
Ти бе мой Идол и Бог,
ти бе моят копнеж за живот.
Когато видях те вчера със нея,
с милиони игли сякаш времето мене обстреля.
Отново спомени нахлуха в главата
и сивота превзе ми душата.
Исках в очите с надежда да погледна,
но усмивките ви чисти и светли
всякакви сили от мене отнеха.
И сега седя и си мисля,
защо в любовта така се получава -

един обича до полуда,

а друг с чувствата му се подиграва.

Желая ти всичко навред, но запомни -
животът ми няма вечно от теб да бъде превзет!
Исках да споделяш любовта ми,
исках да бъдеш истински с мене,
чаках дълго време,
молех за всяко нещо на колене.
Но щастие в очите ти не видях, а в моите винаги личеше.
Милиони пъти исках да попитам:
"Нима някога вярвал си във мене ?!"
Не,  не ми отговаряй! Мълчи!
Отдавна разделени сме аз и ти,
вече нищо не ми дължиш, а аз сили отново събрах
с нова любов по - силна от тази, която отмина.
Днес те няма в мечтите ми, не ти си моят Бог!
Има малко омраза в сърцето ми...

Все пак... нали и аз съм човек...

Желая ти всичко що душата ти иска
и нека тя не само опитва,
а наистина да стори така,
че от очите твои любов да блика!

© Грета Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??