* * *
Ти отвори портите на Ада
и душата жадно ми изпи!
Бе красива и безсрамно млада
с огнени, маслинени очи!
Адът беше моята награда
за това, че те обичах аз.
Истински те любех, без пощада,
и те исках всеки миг и час!
Нощем те откривах в тъмнината
във небето сред безброй звезди!
Денем те очаквах в светлината
и откривах твоите следи.
Пътят ми изгуби се в безкрая
някъде напред във вечността!
На къде да тръгна сам не зная!
Раят е загубена мечта!
Кръстопът без знаци за посока
е животът ни на този свят!
Пропаст черна, страшна и дълбока
се върти в безкраен кръговрат!
Няма милост! Празна е душата
Адът е последна спирка, знам!
Тук е забранена суетата!
Няма злоба, завист! И си сам!
05.05.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
