Няма залез без изгрев
НЯМА ЗАЛЕЗ БЕЗ ИЗГРЕВ
Няма залез без изгрев,
Нито ден без нощта,
Няма есен без лято,
Нито човек без мечта.
В ранната есен на моя живот
Сърцето отчаяно търсеше пристан.
Като самолет се лутах без автопилот
И като кораб, с изгубена котва.
Търсех те, моя любов, не отричам
И вярвах, че те има на света.
Морето силните мъже обича,
Страхливците остават на брега.
Любовта не може никога да е подарък,
Оставен небрежно под коледна елха.
И от дребната искрица лумва пламък,
От малката капка тръгва всяка река.
Сърцето намери своя маяк
И корабът - тежката котва,
Вълните се връщат на същия бряг,
За да сбъднат мечтите ми нови!
ПАСКАЛ КЮМУРДЖИЕВ 16.10.2011 г. Созопол
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени
