Няма залез без изгрев
НЯМА ЗАЛЕЗ БЕЗ ИЗГРЕВ
Няма залез без изгрев,
Нито ден без нощта,
Няма есен без лято,
Нито човек без мечта.
В ранната есен на моя живот
Сърцето отчаяно търсеше пристан.
Като самолет се лутах без автопилот
И като кораб, с изгубена котва.
Търсех те, моя любов, не отричам
И вярвах, че те има на света.
Морето силните мъже обича,
Страхливците остават на брега.
Любовта не може никога да е подарък,
Оставен небрежно под коледна елха.
И от дребната искрица лумва пламък,
От малката капка тръгва всяка река.
Сърцето намери своя маяк
И корабът - тежката котва,
Вълните се връщат на същия бряг,
За да сбъднат мечтите ми нови!
ПАСКАЛ КЮМУРДЖИЕВ 16.10.2011 г. Созопол
© Паскал Кюмурджиев All rights reserved.
