5.09.2019 г., 16:19

Няма значение

864 5 8

Писмата до утре дали сме изпратили?
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?

 

Какво е да кръстиш с човешкото "искам"
най-сладката своя присъда
и още да вярваш усмихнат и искрен,
че пишем, което ще бъде?

 

Дали оцеляваме? Няма значение!
Смъртта е явление често.
Парцали и кукли, видели спасение,
не чакат в душите ни ресто.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно стихотворение! Поздрав.
  • Дани, Ангелче, Марианче, благодаря, че сте тук и зачитате думички и настроение! Бъдете верни на поезията си😜!
  • Много силно и образно, Райне! Поздравления!
  • Точно, Гавраиле - да не забравяме собствените си желания! Хубава вечер ти желая!
  • Важно е какво искаме защото там са мечтите ни.

Ресто

Рестото! ... Животът го чака озъбен.
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!
Писмата изпращай по есен с мъглите, ...
834 9 6

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...