Няма значение!
Вероятно така те обичам,
че стеснявам на Ада зениците.
Идвам боса и..
трудно четлива,
а стихът ми превръща се в
птици.
С малко бренди.
И старо пиано,
и с тръпчивите нотки на допира-
съм пияна , пияна, пияна!
Със карфица крепя
коридорите -
да не падна в ръцете ти
топли.
Да не стана за смях на небето!
Губих сто пъти
главната роля,
но сега си изгарящо нежен...
Претуптях по ръба на вълните
и достигнах до твоите вени.
Разширявам на
Рая зениците
и светът просто ..
няма значение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
