Нямам път наобратно
Душата ми се завърна се при мен
да проси за греха си, милостиня.
Избягала от мъчния ти плен,
от страх да не умре, като робиня.
А тялото ми вече те забра́вя.
Ръцете ти, гласа. (Сълзите помня.)
Дали ще ме обичаш или мразиш
е също, като порта за бездомника.
Дали те е боляло? Вероятно...
Неведоми до мен са всички пътища,
но ни един към тебе наобратно.
В отминали любови няма бъдеще...
Стихопат.
©Данаил Антонов
22.04.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
