Нямам сили да избягам
Тялом бягам без посоки
от поредната лъжа.
От любов, мечти високи
съм ранима и тъжа.
Но за нея да не мисля
аз не мога нито миг
и душата – толкоз чиста –
пак е вопъл, стон и вик.
Като птица прелетяла
над руини след пожар,
обичта, години тляла,
е на моя строг кантар.
Нямам сили да избягам,
все се връщам в твоя плен
и с веригите си лягат
моят дух и мойта тлен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
