Тялом бягам без посоки
от поредната лъжа.
От любов, мечти високи
съм ранима и тъжа.
Но за нея да не мисля
аз не мога нито миг
и душата – толкоз чиста –
пак е вопъл, стон и вик.
Като птица прелетяла
над руини след пожар,
обичта, години тляла,
е на моя строг кантар.
Нямам сили да избягам,
все се връщам в твоя плен
и с веригите си лягат
моят дух и мойта тлен.
© Елена All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
