Студено е — няма деца на поляната
и няма сърца за човеците снежни.
Тъй рано е още за пролет засмяна,
че няма обичане, няма копнежи...
И няма надежда, и няма запитване
за време, прогноза, посока и чувства
и нямам любим, към когото да литна,
така че и няма кого да напусна...
И изгреви няма, а залез догаря
над ден без късмет, от неволята близнат,
и няма по-тъжна от чакаща гара,
на чийто перон няма никой за слизане.
-
© Станислава Всички права запазени