Dec 17, 2017, 11:08 PM

Нямане

  Poetry
2.3K 16 15

Студено е — няма деца на поляната
и няма сърца за човеците снежни.
Тъй рано е още за пролет засмяна,
че няма обичане, няма копнежи...

 

И няма надежда, и няма запитване
за време, прогноза, посока и чувства
и нямам любим, към когото да литна,
така че и няма кого да напусна...

 

И изгреви няма, а залез догаря
над ден без късмет, от неволята близнат,
и няма по-тъжна от чакаща гара,
на чийто перон няма никой за слизане.

 

 

-

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...