Нямаше го детето
921
0
1
За пореден път объркана стоя,
самотна в стаята прозрачна.
И пак в мисли потъвам,
кой път да избера.
Все на нулата стоя,
а времето минава неусетно,
сякаш вода, проплъзваща се през лицето,
която искам да уловя.
Днес отворих старите албуми:
сетих се за амбициозното дете,
което неспирно мечтаеше
за бъдеще добро, с перо.
И четката захващаше
скица след скица редеше,
но, уви, художник не беше,
а желанието вътре в него кипеше.
Жизненото дете с мечтите
днес го нямаше.
Нямаше я онази усмивка,
която трепваше.
Очите, тъй меки и топли -
плуващи вълни с мънички искри.
Днес и спомен нямаше от тях,
само две прозрачни стъкла.
От това дете и спомен нямаше,
пак бях сама с преливащите спомени
за близкото минало,
от което нямаше следа.
самотна в стаята прозрачна.
И пак в мисли потъвам,
кой път да избера.
Все на нулата стоя,
а времето минава неусетно,
сякаш вода, проплъзваща се през лицето,
която искам да уловя.
Днес отворих старите албуми:
сетих се за амбициозното дете,
което неспирно мечтаеше
за бъдеще добро, с перо.
И четката захващаше
скица след скица редеше,
но, уви, художник не беше,
а желанието вътре в него кипеше.
Жизненото дете с мечтите
днес го нямаше.
Нямаше я онази усмивка,
която трепваше.
Очите, тъй меки и топли -
плуващи вълни с мънички искри.
Днес и спомен нямаше от тях,
само две прозрачни стъкла.
От това дете и спомен нямаше,
пак бях сама с преливащите спомени
за близкото минало,
от което нямаше следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Илиева Всички права запазени
