31.03.2013 г., 12:18

Нюанс

640 0 0

Дай ми само ти онази светлина,

в която никнат цветовете на надеждата...

вече вкусил твоята душа

пътя си към теб изграждам с преждата

на своето сърце, и грее светлината

на очите ти - неземни пеперуди...

тъй разноцветни са им крилата

и понякога сърцето ми се чуди...

Но разпозная ли цвета на любовта ти,

но докоснеш ли се в миг до мен,

този цвят ще преобрази света ми

от капки дъжд и морски пясък, наранен...

във феерия от твойте устни,

дай ми само ти онази светлина,

в която, без покой, сърцето ми се спусна,

съзряло на надеждата цвета...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маломир Стръков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...