Дай ми само ти онази светлина,
в която никнат цветовете на надеждата...
вече вкусил твоята душа
пътя си към теб изграждам с преждата
на своето сърце, и грее светлината
на очите ти - неземни пеперуди...
тъй разноцветни са им крилата
и понякога сърцето ми се чуди...
Но разпозная ли цвета на любовта ти,
но докоснеш ли се в миг до мен,
този цвят ще преобрази света ми
от капки дъжд и морски пясък, наранен...
във феерия от твойте устни,
дай ми само ти онази светлина,
в която, без покой, сърцето ми се спусна,
съзряло на надеждата цвета...
© Маломир Стръков Все права защищены