31 мар. 2013 г., 12:18

Нюанс

639 0 0

Дай ми само ти онази светлина,

в която никнат цветовете на надеждата...

вече вкусил твоята душа

пътя си към теб изграждам с преждата

на своето сърце, и грее светлината

на очите ти - неземни пеперуди...

тъй разноцветни са им крилата

и понякога сърцето ми се чуди...

Но разпозная ли цвета на любовта ти,

но докоснеш ли се в миг до мен,

този цвят ще преобрази света ми

от капки дъжд и морски пясък, наранен...

във феерия от твойте устни,

дай ми само ти онази светлина,

в която, без покой, сърцето ми се спусна,

съзряло на надеждата цвета...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маломир Стръков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...