31 mar 2013, 12:18

Нюанс

638 0 0

Дай ми само ти онази светлина,

в която никнат цветовете на надеждата...

вече вкусил твоята душа

пътя си към теб изграждам с преждата

на своето сърце, и грее светлината

на очите ти - неземни пеперуди...

тъй разноцветни са им крилата

и понякога сърцето ми се чуди...

Но разпозная ли цвета на любовта ти,

но докоснеш ли се в миг до мен,

този цвят ще преобрази света ми

от капки дъжд и морски пясък, наранен...

във феерия от твойте устни,

дай ми само ти онази светлина,

в която, без покой, сърцето ми се спусна,

съзряло на надеждата цвета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маломир Стръков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...