Mar 31, 2013, 12:18 PM

Нюанс

  Poetry » Love
637 0 0

Дай ми само ти онази светлина,

в която никнат цветовете на надеждата...

вече вкусил твоята душа

пътя си към теб изграждам с преждата

на своето сърце, и грее светлината

на очите ти - неземни пеперуди...

тъй разноцветни са им крилата

и понякога сърцето ми се чуди...

Но разпозная ли цвета на любовта ти,

но докоснеш ли се в миг до мен,

този цвят ще преобрази света ми

от капки дъжд и морски пясък, наранен...

във феерия от твойте устни,

дай ми само ти онази светлина,

в която, без покой, сърцето ми се спусна,

съзряло на надеждата цвета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...