5.08.2011 г., 16:09 ч.

О, колко мило хлопна ми вратата! 

  Поезия » Хумористична
742 0 14

О, колко мило хлопна ми вратата!

След теб остана полъх на сатен
и някакво усещане познато
за déjà-vu. Май писна ти от мен!

Което всъщност е безспорен знак,
че вече си преситена от мене
като от френски отлежал коняк.
Че просто се нуждаеш от промени.

Не ти е нужен днес поет-лирик,
нашепващ рими в мъртъв пантеон,
а мъжки екземпляр – макар дръвник,
но с мускули и свръх тестостерон.

Дори да е противен като водка,
забъркана във цех у Факултето,
за тебе той остава си находка
и всъщност днес поетът е ментето...

Което между впрочем е простимо,

за всичко идва време в тоз живот –
да пиеш, не, да вдъхваш старо вино,
да се отрежеш с водка като скот...


Аз ще почакам. С твоя нов примат

навярно ще повръщаш многократно,
но щом поискаш вино с аромат
на стар букет, при мен ела обратно.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??