О, колко мило хлопна ми вратата!
О, колко мило хлопна ми вратата!
След теб остана полъх на сатени някакво усещане познато
за déjà-vu. Май писна ти от мен!
Което всъщност е безспорен знак,
че вече си преситена от мене
като от френски отлежал коняк.
Че просто се нуждаеш от промени.
Не ти е нужен днес поет-лирик,
нашепващ рими в мъртъв пантеон,
а мъжки екземпляр – макар дръвник,
но с мускули и свръх тестостерон.
Дори да е противен като водка,
забъркана във цех у Факултето,
за тебе той остава си находка
и всъщност днес поетът е ментето...
Което между впрочем е простимо,
за всичко идва време в тоз живот –
да пиеш, не, да вдъхваш старо вино,
да се отрежеш с водка като скот...
Аз ще почакам. С твоя нов примат
навярно ще повръщаш многократно,
но щом поискаш вино с аромат
на стар букет, при мен ела обратно.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
