О, не! Пак ли?
Пак студът ми заповядва
да се скрия в куб от пак*,
светлината ми ограбва
и твърди, че зъл съм мрак.
Сам приятел е на мрака –
в половингодишен сън.
Дреме в мен и хищно чака
да го изтърва навън.
С четката чертая криви,
зурли, пипала, мъгли…
Мракът мърка ми лениво:
„С ярост ти ме погали!“
Щрих финален и затворен
в клетката-платно – страхът.
В раззорените простори
пак гори – за първи път!
19.09.2025 8:50 ч.
*Паков лед или пак е многогодишен полярен морски лед, просъществувал повече от две години с цикли на нарастване и частично разтопяване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
