О, не! Пак ли?

Пак студът ми заповядва

да се скрия в куб от пак*,

светлината ми ограбва

и твърди, че зъл съм мрак.

Сам приятел е на мрака –

в половингодишен сън.

Дреме в мен и хищно чака

да го изтърва навън.

С четката чертая криви,

зурли, пипала, мъгли…

Мракът мърка ми лениво:

„С ярост ти ме погали!“

Щрих финален и затворен

в клетката-платно – страхът.

В раззорените простори

пак гори – за първи път!

19.09.2025 8:50 ч.

*Паков лед или пак е многогодишен полярен морски лед, просъществувал повече от две години с цикли на нарастване и частично разтопяване.