О, смърт
О, смърт - ранявала си ме така жестоко,
когато те откривах в обичните за мен очи.
Аз борех се със теб живота да откопча,
а ти безжалостно забиваше на раздялата отровните ками.
Сълзите ми попиваха по рохкавата пръст на гробовете.
Със дни си мислех, че земята спряла е да се върти.
И беше буца в гърлото, без въздух бяха дробовете,
но сърцето ми не спираше, а туптеше си, уви.
Тогава в тишината, така пропита с мъката,
успях да уловя какво във ритъма се крие...
Че краят иде не със тебе и разлъката,
а със забравата и тя ще ги убие.
И днес показвам ти аз "среден пръст" без жал,
защото само тленното е твое.
Дори да има дни, изпълнени със горест и печал,
аз нося ги завинаги в сърцето свое.
И помня техните усмивки и шеги,
уроците, които завещаха ми - каква да съм.
Когато пак се върнеш мен да покосиш,
ще слея себе си със тях във вечен сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някъде в морето Всички права запазени
