Оазис...

Оазис е там

където сърцето от жажда

любовта да намери

към луната започва да вие

и щом я открие

утолява страстта

на жаждата си

и ненаситно,

доволно,

започва да пие,

да пие...

Оазис е там

където топлите дюни

вятъра -

в пустинята

безумно пак влюбен -

със целувките си нежно облива

и със залезните, меки талази

лек като мечта се надига

пак и отново от тази

звездна магия

чаша след чаша ще си налива...

Оазис е там

където песен започва -

онази -

все така за любовта,

която няма да срещне по пътя

неизбежната посока за край

и дори Времето

е съгласно двама да се обичат:

- Безрезервно и вечно,

завинаги...

дори до безкрай...