Sep 29, 2024, 5:44 PM

Оазис...

  Poetry
422 0 0

Оазис е там

където сърцето от жажда

любовта да намери

към луната започва да вие

и щом я открие

утолява страстта

на жаждата си

и ненаситно,

доволно,

започва да пие,

да пие...

 

Оазис е там

където топлите дюни

вятъра -

в пустинята

безумно пак влюбен -

със целувките си нежно облива

и със залезните, меки талази

лек като мечта се надига

пак и отново от тази

звездна магия

чаша след чаша ще си налива...

 

Оазис е там

където песен започва -

онази -

все така за любовта,

която няма да срещне по пътя

неизбежната посока за край

и дори Времето

е съгласно двама да се обичат:

- Безрезервно и вечно,

завинаги...

дори до безкрай...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГФСтоилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...