Обещах си да не плача,
да не капят веч сълзи,
но сякаш всичко е нарочно
и твоят образ срещу мен стои.
Виждам те във своята мечта,
все едно за мене чакаш
и се отронват сълза след сълза,
кървави реки са сякаш.
Тази кръв е днеска от очите,
но кой ли знае някой ден,
като заместител на сълзите
вените ще капят, като край на болката във мен...