25.05.2018 г., 1:22

Обещание

854 13 18

Обещах! И ти ще ме чакаш!

Аз ще дойда отново при теб!

Не сълзи, а потоци изплаках,

но ще спазя своя обет!

 

Знам! Родината, тя се обича –

и в добрите, и в лошите дни!

Ти си пътя по който все тичам,

както птица в небето лети!

 

А заспя ли, сънувам житата

и поля от горящ слънчоглед,

нацъфтелият мак по полята,

стръкче здравец край селския плет!

 

Ти си обич която ще пазя

в дълбините на свойта душа,

на света за теб ще разкажа,

моя малка, красива земя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Anastasia, макар и с голямо закъснение, приеми моето ''Благодаря''!
  • Поздравления, Руми. Не мога да пиша поезия, но колкото и да не разбира,всеки би схванал стойностната тема и естеството на емоцията, която излъчват твоите стихове. Продължавай. Има смисъл!
  • На всеки един от вас, мили хора, изказвам своята благодарност за хубавите думи и за това, че надникнахте при мен! Бъдете вдъхновени и се усмихвайте!
  • Поздравления за прекрасния стих, Руми!
  • Вярна на своя стил, Руми, ти си изразила с подкупваща нежност любовта си към родината. Тази затрогваща носталгия и обещанието за завръщане, са своего рода покаяние, което повишава стойността на стихотворението. Поздравявам те за умението да пишеш вълнуващо и с непредвзета топлота!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...