May 25, 2018, 1:22 AM

Обещание

  Poetry
852 13 18

Обещах! И ти ще ме чакаш!

Аз ще дойда отново при теб!

Не сълзи, а потоци изплаках,

но ще спазя своя обет!

 

Знам! Родината, тя се обича –

и в добрите, и в лошите дни!

Ти си пътя по който все тичам,

както птица в небето лети!

 

А заспя ли, сънувам житата

и поля от горящ слънчоглед,

нацъфтелият мак по полята,

стръкче здравец край селския плет!

 

Ти си обич която ще пазя

в дълбините на свойта душа,

на света за теб ще разкажа,

моя малка, красива земя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Anastasia, макар и с голямо закъснение, приеми моето ''Благодаря''!
  • Поздравления, Руми. Не мога да пиша поезия, но колкото и да не разбира,всеки би схванал стойностната тема и естеството на емоцията, която излъчват твоите стихове. Продължавай. Има смисъл!
  • На всеки един от вас, мили хора, изказвам своята благодарност за хубавите думи и за това, че надникнахте при мен! Бъдете вдъхновени и се усмихвайте!
  • Поздравления за прекрасния стих, Руми!
  • Вярна на своя стил, Руми, ти си изразила с подкупваща нежност любовта си към родината. Тази затрогваща носталгия и обещанието за завръщане, са своего рода покаяние, което повишава стойността на стихотворението. Поздравявам те за умението да пишеш вълнуващо и с непредвзета топлота!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...