27.03.2021 г., 16:07

Обещание

979 1 4

До утрото на нашта нова среща,

пуши си ти, а аз варя ти леща.

В кафенцето захар да ти сложа?

Ох, Боже, къде оставих ножа?

Стои ти страшно рокля от копринка,

а аз пералнята ще пусна, ей сегинка.

Кучето ли, май, че го разходих,

легни си – нуждаеш се от отдих.

Да, да, платил съм тока и водата,

и с детенцето играхме в гората.

Кифличките там са – ей до тебе,

каква склероза съм – дявол да го вземе .....

Майка ти отивам да посрещна.

Не знам – тя дали обича леща?

Дано не е на плодова диета,

измъчи се бабичката клета.

За фризьора – май съм те записал .....

масаж и йога, ох как съм се улисал .....

забравил съм да сложа и от соса,

надявам се това не те ядоса!

Купон с приятели? Добре де, мила,

върви сама, че вече нямам сила .....

Разбрах какво е да бъдеш домакиня,

ще ти помагам много ….. таз` ..... от догодина! :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Зиг, Благодаря Румяна, Благодаря Росица ... Абе то не е сложно, ама затова от догодина, щото лирическия е опънал петалата ... от зора ...
  • 🙂🙂 Що от догодина?
  • Виж как си го докарал на рима. Не е сложно нали! В къщи всичко да сложиш: леща, кифлички, детето, чай, кучето, прането, бабата, жената...догодина май!
  • Хехе, харесах. Кефиш ме, и чувството ти за хумор много ме кефи. Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...