ОБЕЩАВАМ! 3.03.2017
Има песен такава - ерген като иска
мома да кандиса жена да му стане,
й дава обети. Какво да изисква:
пране да пере и манджи да прави,
децата да бави, бол пари да й носи
и още да дава подобни въпроси...
Съгласен е с всичко, обещава със клетва
и...само на себе си мълком си вметва,
че всичко това обещава дорде не дошла е
в дома му и още дорде е мома...
Това си помислих,че ние жените
се хващаме лесно на тяхната въдица,
а после потъваме във безизходица-
недоволни, нещастни, излъгани. Чувстваме
промяна да искаме,права да издействаме.
Кавги. Думи грозни. Развод и последици.
Деца и имоти делим. Около нас все безредици..
А колко е просто - човек да помисли,
че бракът съюз е, а не обещания.
Преди да се вричат, добре да обмислят,
и не с излияния,а с истински действия!
Когато с любов се поделят задачите
и няма да има свръхнатоварени,
ни обещания на ревер да закачите,
ни надежди преди да се случат - попарени!!
Казват това да живеят в безбрачие
улеснява нещата,но аз не го вярвам,
но не защото не е благоприличие,
а при първа кавга до раздяла докарват....
Горките деца най-много си патят,
но също не бива зарад' тях да търпим.
Затуй и жени и мъже преди да изпатят -
ако за цял живот е - съюз да крепим!!!
© Ирина Филипова Всички права запазени