Обет
Днес е хубав слънчев ден,
но усмивката я няма на лицето,
споменът за тебе е отново с мен,
и не дава мира на сърцето.
Днес съм цялата във бяло,
булката на този слънчев ден,
едничък спомен само вяло,
ми напомня болката във мен.
Тихичко капят сълзите ми,
по моето тъжно и бяло лице,
о, как ми липсват очите ти,
къде си мое мило момче?
Не, няма те, ти си отиде,
остави ме тъжна, сама,
отиде при нея, забрави ме,
а аз страдам от мъка сега.
И ето, пристъпва към мене,
мъжът, когото по неволя избрах,
иска да бъде завинаги с мене,
не ме остави като тебе сама.
И ето, вече съм с него завинаги,
дадох обет и пред Бога,
прости ми Боже, но винаги,
ще обичам НЕГО, инак не мога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиска Георгиева Всички права запазени
