Обет за вярност
Не те дочаках, вечността е дълга,
а да се вричаш се оказа лесно.
Една любов не искаща разлъка
и в Ада със мерак запалва свещи!
Завинаги! Завинаги е доста,
а дните ми превалят вяло,
дали е ден, или среднощ е,
сърцето ми е изгоряла факла.
Изправих се, коленете ми стържат
от чакане в молитвената поза.
Годините не ми оставят време
за нужната любов във малка доза.
Да бях живяла, вместо да обичам,
надеждата коварно ме посече.
Не те дочаках, твърде ми е дълго
и невъзможно да съм твоя вечно.
Излъгах, вечността е дълга...
Душата ми се скъса да мълчи.
Не те дочаках. Да не беше тръгвал.
Обет за вярност? А за колко дни?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
