Lebovski (Лебовски)
186 376
13.03.2018 г., 16:14 ч.

Обезсмъртени 

  Поезия
816 4 4

Пишете, поети! Тефтерът вземете.

Острете молѝва и нека се смее...

Невежият... За него светете...

Слънцето също всички ни грее.

Застреляли поета щом се спрял.

Сърцето във гърдите му замряло.

Изглеждал сякаш e заспал.

Накацали край неговото тяло,

врабчета, гарвани и свраки,

за спомен нещо да си вземат.

Ехтяло някъде сиртаки.

Звездите, знаете ли, не приемат,

смъртта на тези дето ги описват.

Лицата си закриват със ръце.

Душите на поетите увисват,

между земята и между това небе,

което ужким ги е приютило,

като син, безкраен похлупак,

а всъщност то ги е убило,

синоним, поет е на глупак.

Той е, като Дон Кихот.

Със вятърните мелници се бори.

Край него сума ти народ,

го гледа с укор и мърмори.

Но нека сте странни. Вие сте хора.

С ракия поливате своята рана.

Лъвски се борите! Пуста умора..

Ножове да бяхте. Да бяхте стомана.

Острете молива. Презрете света.

По него лешояди крачат.

А вие сте едни деца.

За вас нещата друго значат.

 

Не виждате ли вечността?

Преследвайте я окрилени.

Защото победена бе смърта,

а вие в стихове – обезсмъртени.

© Лебовски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??