Slaveya (Славка)
116 874
10.03.2009 г., 16:22 ч.

Обезвереност 

  Поезия » Бели стихове
533 0 7

Изоставена къща,

старчески плач,

цигарен дим,

суетата

се показа

зад прозореца

и доволно

се прозя...

 

хората

навън,

обезверели,

чакаха я...

 

... скромността,

отдавна беше

в недостиг,

егоизмът,

изкачен

на пиедестал,

небето

плачеше,

не даваше

сигнал...

... надеждата,

изчерпана бе...

 

Навън отново

черни хроники,

лица в гримаса,

усмивки злобни,

смутено

търсеха си мястото...

 

... но, това

не бе достатъчно.

 

Летейки причудливо,

вярата

се върна

и преобрази се

в шарени балони,

закачливо дъгата

се протегна,

да си вземе

от цветовете им...

 

... пълна къща,

детски смях,

ароматно кафе,

щастието,

гледаше

през прозореца

и се усмихна

на възможността

да се разнесе,

 

където хората

вече бяха

уморени!

 

 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??