Обезвереност
Изоставена къща,
старчески плач,
цигарен дим,
суетата
се показа
зад прозореца
и доволно
се прозя...
хората
навън,
обезверели,
чакаха я...
... скромността,
отдавна беше
в недостиг,
егоизмът,
изкачен
на пиедестал,
небето
плачеше,
не даваше
сигнал...
... надеждата,
изчерпана бе...
Навън отново
черни хроники,
лица в гримаса,
усмивки злобни,
смутено
търсеха си мястото...
... но, това
не бе достатъчно.
Летейки причудливо,
вярата
се върна
и преобрази се
в шарени балони,
закачливо дъгата
се протегна,
да си вземе
от цветовете им...
... пълна къща,
детски смях,
ароматно кафе,
щастието,
гледаше
през прозореца
и се усмихна
на възможността
да се разнесе,
където хората
вече бяха
уморени!
© Славка All rights reserved.
