Обич
Щом мислите ни се прегръщат
и дивият копнеж препуска,
и спомените все се връщат,
когато пак нощта се спуска,
когато в теб съм топло зрънце,
поникнало в снега кокиче
и в мен те нося като слънце,
и аз съм твоето момиче.
Щом устните ни все се търсят,
кръвта във вените ни тича -
нима е нужно друго чудо,
освен да можеш да обичаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евдокия Иванова Всички права запазени
Това е на моята вълна.