16.04.2011 г., 21:28

Обич

611 0 0

                                                     ОБИЧ   

                                                                             “Нощта безброй чудовища създава,

                                                                                но смел ги срещам с весело сърце.

                                                                                Във мойте вени колко огън пламва

                                                                                 и колко жар във моето сърце!

                                                                                  ..................................................

                                                                                 Какво блаженство е да си обичан,

                                                                                 какво блаженство да обичаш сам!”

                                                                                                      Гьоте

 

Далече си от мене ти сега

и чувствам аз безкрайна самота,

безмълвно стена в мъртва тишина,

а мислите ми – пустош в пустошта.

 

За твойта обич някой друг

едва ли тъй мечтае.

За твойта болка някой друг

едва ли тъй ридае.

 

Сърцето ми по теб копнее,

душата ми за теб милее.

В очите ми безбрежната любов пламти

и моля се на моя бог завинаги над теб да бди!

 

Със мислите си все край тебе ще кръжа,

не ще допусна капчица лъжа.

Сълзите ми са утринна роса –

балсам за цветето на любовта.

 

За теб единствено копнея,

за теб аз плача и се смея,

за теб аз дишам и живея,

за теб като звезда ще грея!

 

Повярвай ти във тази чистота,

недей изхвърля цветето в калта,

а хванати ний двама за ръка,

да литнем във сияйни небеса!

 

И вечно огънят във мене ще гори,

и вечно ще са живи моите мечти,

и нищо аз не искам във замяна,

завинаги аз твоя ще остана!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...