“Нощта безброй чудовища създава,
но смел ги срещам с весело сърце.
Във мойте вени колко огън пламва
и колко жар във моето сърце!
..................................................
Какво блаженство е да си обичан,
какво блаженство да обичаш сам!”
Гьоте
Далече си от мене ти сега
и чувствам аз безкрайна самота,
безмълвно стена в мъртва тишина,
а мислите ми – пустош в пустошта.
За твойта обич някой друг
едва ли тъй мечтае.
За твойта болка някой друг
едва ли тъй ридае.
Сърцето ми по теб копнее,
душата ми за теб милее.
В очите ми безбрежната любов пламти
и моля се на моя бог завинаги над теб да бди!
Със мислите си все край тебе ще кръжа,
не ще допусна капчица лъжа.
Сълзите ми са утринна роса –
балсам за цветето на любовта.
За теб единствено копнея,
за теб аз плача и се смея,
за теб аз дишам и живея,
за теб като звезда ще грея!
Повярвай ти във тази чистота,
недей изхвърля цветето в калта,
а хванати ний двама за ръка,
да литнем във сияйни небеса!
И вечно огънят във мене ще гори,
и вечно ще са живи моите мечти,
и нищо аз не искам във замяна,
завинаги аз твоя ще остана!
© Румяна Стоянова Всички права запазени