ОБИЧ   

                                                                             “Нощта безброй чудовища създава,

                                                                                но смел ги срещам с весело сърце.

                                                                                Във мойте вени колко огън пламва

                                                                                 и колко жар във моето сърце!

                                                                                  ..................................................

                                                                                 Какво блаженство е да си обичан,

                                                                                 какво блаженство да обичаш сам!”

                                                                                                      Гьоте

Далече си от мене ти сега

и чувствам аз безкрайна самота,

безмълвно стена в мъртва тишина,

а мислите ми – пустош в пустошта.

За твойта обич някой друг

едва ли тъй мечтае.

За твойта болка някой друг

едва ли тъй ридае.

Сърцето ми по теб копнее,

душата ми за теб милее.

В очите ми безбрежната любов пламти

и моля се на моя бог завинаги над теб да бди!

Със мислите си все край тебе ще кръжа,

не ще допусна капчица лъжа.

Сълзите ми са утринна роса –

балсам за цветето на любовта.

За теб единствено копнея,

за теб аз плача и се смея,

за теб аз дишам и живея,

за теб като звезда ще грея!

Повярвай ти във тази чистота,

недей изхвърля цветето в калта,

а хванати ний двама за ръка,

да литнем във сияйни небеса!

И вечно огънят във мене ще гори,

и вечно ще са живи моите мечти,

и нищо аз не искам във замяна,

завинаги аз твоя ще остана!