19.07.2017 г., 20:20

Обич

550 0 4

Обич до болка изгаря сърцето.

Любов и страст в огън се превръщат.

В сиянието на зората се запечатва твоят лик.

магията бушува в мисълта и тялото/

Трепти както въздуха от слънцето.

Следвам те, неотлъчно съм до тебе.

И очакваната близост ме смразява.

В мигът на радост да се спреш

до близкият до теб човек

и очаквания душевен трепет

е на вълните на живота.

Аз тръгвам без теб в утрото свято.

Зората звъни с камбанен звън,

емоцията се връща стократно към теб.

Тръгни с мене и аз ще те следвам,

защото бурята на живота ме кани

в страстните обятия на човека,

който като нишка сребриста

блести в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...