19.07.2017 г., 20:20

Обич

548 0 4

Обич до болка изгаря сърцето.

Любов и страст в огън се превръщат.

В сиянието на зората се запечатва твоят лик.

магията бушува в мисълта и тялото/

Трепти както въздуха от слънцето.

Следвам те, неотлъчно съм до тебе.

И очакваната близост ме смразява.

В мигът на радост да се спреш

до близкият до теб човек

и очаквания душевен трепет

е на вълните на живота.

Аз тръгвам без теб в утрото свято.

Зората звъни с камбанен звън,

емоцията се връща стократно към теб.

Тръгни с мене и аз ще те следвам,

защото бурята на живота ме кани

в страстните обятия на човека,

който като нишка сребриста

блести в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...