19.07.2017 г., 20:20

Обич

562 0 4

Обич до болка изгаря сърцето.

Любов и страст в огън се превръщат.

В сиянието на зората се запечатва твоят лик.

магията бушува в мисълта и тялото/

Трепти както въздуха от слънцето.

Следвам те, неотлъчно съм до тебе.

И очакваната близост ме смразява.

В мигът на радост да се спреш

до близкият до теб човек

и очаквания душевен трепет

е на вълните на живота.

Аз тръгвам без теб в утрото свято.

Зората звъни с камбанен звън,

емоцията се връща стократно към теб.

Тръгни с мене и аз ще те следвам,

защото бурята на живота ме кани

в страстните обятия на човека,

който като нишка сребриста

блести в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...