Обич
Обич до болка изгаря сърцето.
Любов и страст в огън се превръщат.
В сиянието на зората се запечатва твоят лик.
магията бушува в мисълта и тялото/
Трепти както въздуха от слънцето.
Следвам те, неотлъчно съм до тебе.
И очакваната близост ме смразява.
В мигът на радост да се спреш
до близкият до теб човек
и очаквания душевен трепет
е на вълните на живота.
Аз тръгвам без теб в утрото свято.
Зората звъни с камбанен звън,
емоцията се връща стократно към теб.
Тръгни с мене и аз ще те следвам,
защото бурята на живота ме кани
в страстните обятия на човека,
който като нишка сребриста
блести в сърцето.
© Йонка Янкова All rights reserved.
