Понякога не силата тежи ми,
а слабостта ми – дебнеща зад ъгъла.
И грехове да имам – неброими
не съм, животе, никога излъгала.
Понякога не знам защо боли ме,
съвсем по мярка кръста изкован ми е
Духът ми неспокоен е петимен,
за тиха нежност... Сляп е от познание.
Понякога съдбите ми май две са,
една не стига само за орисване...
Но вечно неизменен е адреса,
на къщата ми: Обич. До поискване.