Понякога не силата тежи ми,
а слабостта ми – дебнеща зад ъгъла.
И грехове да имам – неброими
не съм, животе, никога излъгала.
Понякога не знам защо боли ме,
съвсем по мярка кръста изкован ми е
Духът ми неспокоен е петимен,
за тиха нежност... Сляп е от познание.
Понякога съдбите ми май две са,
една не стига само за орисване...
Но вечно неизменен е адреса,
на къщата ми: Обич. До поискване.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
