9.05.2008 г., 0:06  

Закъснялото писмо

1.1K 0 21


 

 

То дълго пътува към тебе.
Достатъчно дълго.
А малкото камъче вече обърна колата.
И думите в него сега
ще изглежда, че лъжат -
до сричка, до буква, до точка.
Дори и нататък...

Единствено Тя, Любовта,
се променя тъй бързо -
от дума подметната или скандал скалъпен.
Тежи от вина . Без виновни.
Горчи даже въздухът.
Изгуби и смисъл, и радост, и дух
моят ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...