9.05.2008 г., 0:06  

Закъснялото писмо

1.1K 0 21


 

 

То дълго пътува към тебе.
Достатъчно дълго.
А малкото камъче вече обърна колата.
И думите в него сега
ще изглежда, че лъжат -
до сричка, до буква, до точка.
Дори и нататък...

Единствено Тя, Любовта,
се променя тъй бързо -
от дума подметната или скандал скалъпен.
Тежи от вина . Без виновни.
Горчи даже въздухът.
Изгуби и смисъл, и радост, и дух
моят ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....