обич моя
Късно ли е, обич моя, да обичам теб?
Късно ли е да сънувам твоите очи?
Живях в приказка красива...
Живях в измислен свят, в който ти ме обичаше такава, каквато бях...
И до последно истината не приемах - че другата обичаш ти...
И до последно се надявах, че мен не би ранил.
Говореше ми нощем нежно, за да забравя другата жена, а всъщност си обичал нея - и тогава, и сега.
Говореше, мечтаеше с мене...
Животите си как ще споделим...
Обичаше ме вечер и сутрин...
Не помниш ли мечтите, обич моя?
Не помниш ли, кажи...
Как в обичта си ми се вричаше, кълнеше се дори!
Не помниш ли как искаше света да ми дадеш и двама да живеем щастливи всеки ден?
Не помниш - лъжите лесно се забравят...!
Но болката не се забравя - от нея пари и боли!
И до днес обаче продължаваш с твоите лъжи...
Кажи ми, обич моя, не се ли умори?
И жал не ти ли стана от моите сълзи?
Кажи ми, обич моя, не се ли умори мене да боли?!?
Късно ли е да сънувам твоите очи?
Живях в приказка красива...
Живях в измислен свят, в който ти ме обичаше такава, каквато бях...
И до последно истината не приемах - че другата обичаш ти...
И до последно се надявах, че мен не би ранил.
Говореше ми нощем нежно, за да забравя другата жена, а всъщност си обичал нея - и тогава, и сега.
Говореше, мечтаеше с мене...
Животите си как ще споделим...
Обичаше ме вечер и сутрин...
Не помниш ли мечтите, обич моя?
Не помниш ли, кажи...
Как в обичта си ми се вричаше, кълнеше се дори!
Не помниш ли как искаше света да ми дадеш и двама да живеем щастливи всеки ден?
Не помниш - лъжите лесно се забравят...!
Но болката не се забравя - от нея пари и боли!
И до днес обаче продължаваш с твоите лъжи...
Кажи ми, обич моя, не се ли умори?
И жал не ти ли стана от моите сълзи?
Кажи ми, обич моя, не се ли умори мене да боли?!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Славчева Всички права запазени
