обич моя
Късно ли е, обич моя, да обичам теб?
Късно ли е да сънувам твоите очи?
Живях в приказка красива...
Живях в измислен свят, в който ти ме обичаше такава, каквато бях...
И до последно истината не приемах - че другата обичаш ти...
И до последно се надявах, че мен не би ранил.
Говореше ми нощем нежно, за да забравя другата жена, а всъщност си обичал нея - и тогава, и сега.
Говореше, мечтаеше с мене...
Животите си как ще споделим...
Обичаше ме вечер и сутрин...
Не помниш ли мечтите, обич моя?
Не помниш ли, кажи...
Как в обичта си ми се вричаше, кълнеше се дори!
Не помниш ли как искаше света да ми дадеш и двама да живеем щастливи всеки ден?
Не помниш - лъжите лесно се забравят...!
Но болката не се забравя - от нея пари и боли!
И до днес обаче продължаваш с твоите лъжи...
Кажи ми, обич моя, не се ли умори?
И жал не ти ли стана от моите сълзи?
Кажи ми, обич моя, не се ли умори мене да боли?!?
Късно ли е да сънувам твоите очи?
Живях в приказка красива...
Живях в измислен свят, в който ти ме обичаше такава, каквато бях...
И до последно истината не приемах - че другата обичаш ти...
И до последно се надявах, че мен не би ранил.
Говореше ми нощем нежно, за да забравя другата жена, а всъщност си обичал нея - и тогава, и сега.
Говореше, мечтаеше с мене...
Животите си как ще споделим...
Обичаше ме вечер и сутрин...
Не помниш ли мечтите, обич моя?
Не помниш ли, кажи...
Как в обичта си ми се вричаше, кълнеше се дори!
Не помниш ли как искаше света да ми дадеш и двама да живеем щастливи всеки ден?
Не помниш - лъжите лесно се забравят...!
Но болката не се забравя - от нея пари и боли!
И до днес обаче продължаваш с твоите лъжи...
Кажи ми, обич моя, не се ли умори?
И жал не ти ли стана от моите сълзи?
Кажи ми, обич моя, не се ли умори мене да боли?!?
© Весела Славчева All rights reserved.
