Обич моя
Единствената винаги ще бъдеш.
И в хладния и в жаркия ми ден.
До лудост образа ти мил прегръщам,
през океан и дълъг континент.
Така те виждам: крехка и ефирна -
невинно таралежче на кълбо.
В сърцето боцкаш остро, силно.
Каквото беше, нека е било.
Аз няма да те пусна да си идеш,
сред мислите ми пламъче в нощта.
Ти моя синкава и звездна истина,
отшелник-фар за скитница-мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
