3.12.2017 г., 23:27

Обич моя

560 0 1

Една стена пред моя поглед

и виждам само твоята душа

трепти свикнала с любовта ми

а ти вървиш уверено бъдещето светло.

Кое ти дава тази сила?

Коя силна обич те плени?

Моите чувства спират ли в сърцето?

Или от страни надничат като чужди?

Мислейки за мъжката ти гръд,

за топлите ти длани,

за неповторимите ти ласки,

аз копнея в тиха нощ

и мисълта ми прегръща ме вместо тебе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...