Една стена пред моя поглед
и виждам само твоята душа
трепти свикнала с любовта ми
а ти вървиш уверено бъдещето светло.
Кое ти дава тази сила?
Коя силна обич те плени?
Моите чувства спират ли в сърцето?
Или от страни надничат като чужди?
Мислейки за мъжката ти гръд,
за топлите ти длани,
за неповторимите ти ласки,
аз копнея в тиха нощ
и мисълта ми прегръща ме вместо тебе.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
