Една стена пред моя поглед
и виждам само твоята душа
трепти свикнала с любовта ми
а ти вървиш уверено бъдещето светло.
Кое ти дава тази сила?
Коя силна обич те плени?
Моите чувства спират ли в сърцето?
Или от страни надничат като чужди?
Мислейки за мъжката ти гръд,
за топлите ти длани,
за неповторимите ти ласки,
аз копнея в тиха нощ
и мисълта ми прегръща ме вместо тебе.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
