3.07.2009 г., 23:11

Обич по вятъра

932 0 0

 

Пращам ти обичта си по вятъра,

вместо писмо, което не написах.

При теб повее ли, ще знаеш – тя е

и думите ми няма да ти липсват.

 

Слънчев лъч докосне ли челото ти,

знам, няма начин да не забележиш

в откраднатата тишина на дните,

за теб недоизказаната нежност.

 

Една усмивка топла в облак вплитам,

дано да я усетиш през мъглите,

слизащи към теб. И ще се опитам

непоказно да премълча сълзите.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...