Обич в морскосиньо
Обич в морскосиньо
Влюбена в морето и в леко парещия пясък
по босите крака,
в изяществото на мидите,
които са разпръснати по морския бряг,
и най-вече в рапаните шептящи твоето име.
Когато гледам морскотосиньо море се сещам за очите ти
със същия воден цвят, гледайки ги,
приижда сблъсък на вълнѝ,
които ме удрят право в сърцето.
С нежни пръсти рисувам ликът ти върху пясъка
и дори вълните не го изтриват, дори и те, те обичат.
Аз и ти като бурните вълни и сушата
взаимно допълване и вечна обич,
не могат един без друг така,
както аз не мога без теб.
Сиянието на залеза над огледалната вода
напомня на усмивката ти,
просто ти е милно да я гледаш.
Сега морето целува тялото ми,
обгръща ме с нежна топлина,
боже толкова спомня на теб,
ако мога да опиша що е обич,
това са точно две неща,
твоят образ и соленото море.
Ти и То (морето) ми носите поезия
и силно вдъхновение,
вие ме карате да се чувствам жива.
Така както то необятно и безкрайно така,
безкрайни са ѝ мойте чувства към теб.
Любими, носиш аромат на лято
с приятно хладен бриз на вълни,
сега ще довърша с един мой любим цитат:
В морето, в морето и в безтегловността на дълбочината -
на мястото, където всички мечти се сбъдват
и две души се сливат
и се изпълняват най-съкровените желания.
Очите ни се срещат и мълчаливото ехо
носи неразбираеми думи -
все по-дълбоко и по-дълбоко отвъд това,
което са плът и кръв.
Но аз винаги се събуждам и винаги копнея за смъртта.
И завинаги притиснах устни към косата ти.
(Морето вътре (Mar adentro)).
И сега завършвам,
слагайки моя подпис върху морския шедьовър,
рисувам нежно твоя лик,
дори вълните не те изтриват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайла Борисова Всички права запазени