Обич в морскосиньо

Влюбена в морето и в леко парещия пясък

по босите крака,

в изяществото на мидите,

които са разпръснати по морския бряг,

и най-вече в рапаните шептящи твоето име.

Когато гледам морскотосиньо море се сещам за очите ти

със същия воден цвят, гледайки ги,

приижда сблъсък на вълнѝ,

които ме удрят право в сърцето.

С нежни пръсти рисувам ликът ти върху пясъка

и дори вълните не го изтриват, дори и те, те обичат.

Аз и ти като бурните вълни и сушата

взаимно допълване и вечна обич,

не могат един без друг така,

както аз не мога без теб.

Сиянието на залеза над огледалната вода

напомня на усмивката ти,

просто ти е милно да я гледаш.

Сега морето целува тялото ми,

обгръща ме с нежна топлина,

боже толкова спомня на теб,

ако мога да опиша що е обич,

това са точно две неща,

твоят образ и соленото море.

Ти и То (морето) ми носите поезия

и силно вдъхновение,

вие ме карате да се чувствам жива.

Така както то необятно и безкрайно така,

безкрайни са ѝ мойте чувства към теб.

Любими, носиш аромат на лято

с приятно хладен бриз на вълни,

сега ще довърша с един мой любим цитат:                     
В морето, в морето и в безтегловността на дълбочината -

на мястото, където всички мечти се сбъдват

и две души се сливат

и се изпълняват най-съкровените желания.

Очите ни се срещат и мълчаливото ехо

носи неразбираеми думи -

все по-дълбоко и по-дълбоко отвъд това,

което са плът и кръв.

Но аз винаги се събуждам и винаги копнея за смъртта.

И завинаги притиснах устни към косата ти.

(Морето вътре (Mar adentro)). 
И сега завършвам,

слагайки моя подпис върху морския шедьовър,

рисувам нежно твоя лик,

дори вълните не те изтриват.